Макс Баклаян: Брутното богатство на българите надхвърля 1 трилион лева, но 75% от него е "затворено" в имоти

Брутното богатство на домакинствата в България в края на миналата година надхвърля един трилион лева или близо 555 милиарда евро. Това коментира финансовият експерт Макс Баклаян в ефира на радио ФОКУС.

Експертът поясни, че индексът взема за референтна база 2015 година със стойност от 100 единици, като целта е да измери реалното изменение във финансовите активи на обществото.

"В рамките на миналата година брутното богатство на българина се увеличава с близо 70 милиарда евро, като огромната част – близо 90% от това цяло забогатяване – се дължи на недвижимите имоти и на повишаващите им се цени", отбеляза Баклаян в интервю пред Цоня Събчева.

По думите му, според статистическото разпределение, на човек от населението се падат 75 383 евро, а на едно домакинство – 193 627 евро. Баклаян обаче уточни, че тази сума често звучи "дразнещо" за гражданите, тъй като не отразява ликвидни средства.

"България е една от държавите, в които гражданите притежават най-много недвижими имоти – близо 87% от населението притежават собствен дом. Така че много голяма част от тези 200 000 евро всъщност съставляват собствения дом на домакинствата. От една страна те го притежават това богатство, но от друга страна, за съжаление, това не е богатство, което може да бъде използвано или консумирано. Защото домът е просто място за живеене", разясни финансовият експерт.

Рисковете от свръхконцентрация в имотния пазар

Според анализа, 75% от цялото богатство на българите е съсредоточено в недвижима собственост, което крие сериозни икономически рискове.

"За нас това е изключително опасно. Тъй като, ако разчитаме толкова много на един сектор от икономиката, ако нещо се случи с този сектор, както драстично сме забогатявали последните 15 години, така и нещата могат тотално да се обърнат", предупреди Баклаян, като допълни, че пазарът вече се охлажда и сделките на годишна база бележат спад от 20%.

В останалите 25% от активите най-голям дял заемат банковите депозити, където има вложени близо 60 милиарда евро, а други 10-15 милиарда евро се държат "под матрака". За сравнение, в собствен, малък и среден бизнес българите са инвестирали едва 40 милиарда евро.

"Имаме два пъти повече пари, депозирани в банки и под матраците, отколкото в личния ни частен собствен бизнес, който всъщност създава пари и капитал за нас и нашето семейство. Което е показателно, първо, за ниската финансова грамотност на обществото и второ – за това, че българинът като цяло си няма доверие, че може да управлява пари, няма си доверие, че може да създава стойност, и затова предпочита да си крие парите, поне да не му бъдат откраднати", коментира той.

Дългове и влиянието на инфлацията

Финансовият експерт подчерта, че задълженията на българските домакинства са под 25 милиарда евро, което означава, че нетното богатство (след приспадане на пасивите) е около 520-530 милиарда евро. Над 90% от тези пасиви са ипотечни заеми.

Баклаян изрази безпокойство от темповете на кредитиране у нас: "Миналата година банките са увеличили паричната маса с 30%, а в същото време икономиката е пораснала едва с 3%. Тоест паричната база нараства в държавата 10 пъти по-бързо, отколкото нараства икономиката, което автоматично означава инфлация. Това е дефиницията на инфлация – колко бързо нарастват парите спрямо реалната икономика."

Анализът показва, че от 2015 г. насам брутното богатство на домакинствата е нараснало до 250 пункта, но инфлационно деноминираното е 200 пункта. Това означава, че реално за 11 години българите са забогатели двойно, но сериозна част от растежа е номинален заради инфлационния скок след 2021 година.